Мъдрите съвети на преподобния Амвросий Оптински (1812 -1891), един от най-прославените

Мъдрите препоръки на преподобния Амвросий Оптински (1812 -1891), един от най-прославените духовни наставници на Оптинската пустиня и прототип на стареца Зосима от романа на Достоевски „ Братя Карамазови “.

(1812  ~ 1891)

╫ Как да живеем

Идващите при стареца Амвросий постоянно задавали общия въпрос: „ Как да живеем? “ Старецът нормално под формата на смешка отвръщал: „ Да живеем, без да тъгуваме, никого да не осъждаме, на никого да не досаждаме и към всички да демонстрираме надълбоко почитание. “

„ Да не тъгуваме “ значи да понасяме търпеливо скърбите и неуспехите в живота. 

„ Да не осъждаме “ сочи публикувания сред хората минус да осъждат близък. 

„ Да не досаждаме “ - да не предизвикваме на някого тягост или тъга. 

 „ Да се отнасяме към всички с надълбоко почитание и да не се гордеем “ - дълбокият смисъл на тези думи е смирението.

На този въпрос старецът отговарял и малко по-различно: „ Трябва да живеем нелицемерно и да се държим примерно, тогава делото ни ще е истинно, а другояче ще излезе неприятно. “

Или по този начин: „ Да се живее, може и в света, единствено не пред очите на всички. “

„ Трябва да живеем на земята по този начин - говорел старецът, - както колелото се върти - единствено с една точка се допира до земята, а с останалите непрестанно се стреми нагоре, а ние като легнем на земята, не можем да станем. “

На въпроса „ Какво значи да живеем съгласно сърцето си? “, старецът отговарял: „ Да не се месим в непознатите каузи и да виждаме у другите единствено положителното. “

„ Внимавай, Мелитона! - казвал той на една монахиня, предпазвайки я от надменност, - хвани междинния тон; в случай че вземеш по-висок, няма да ти е леко, в случай че вземеш по-нисък, ще се подхлъзнеш, а ти, Мелитона, се хвани за междинния звук. “

Защо бъркат хората?

Старецът отговарял по този начин: „ Или по тази причина, че не знаят какво са длъжни да вършат и какво да избягват; или, в случай че знаят, забравят; или, в случай че не не помнят, то мързелуват, униват. Напротив: защото хората са доста мързеливи към делата на благочестието, много постоянно не помнят основното си обвързване - да служат на Бога. От леност и давност стигат до последна неразсъдителност или неведение. Леността, забравата и незнанието са трите исполина, които оплитат целия човешки жанр с неразвръзваеми възли... Затова и се молим на Небесната Царица: „ Пресвета Владичице наша, Богородице, със своите свети и всесилни молебствия развържи нас, окаяните и смирени твои плебеи, от унинието, забравата, неразумието, нерадението... “

За раздразнението

Никой не трябва да оправдава раздразнението си с някаква болест - всичко това е от горделивост. Защото човешкият яд не прави Божия истина (Як. 1:20). За да не се предаваме на нервност и яд, не трябва да бързаме.

За търпението и смирението

„ Домът на душата е търпението, а храната на душата е смирението. Ако няма храна в дома, живеещият там излиза на открито. “

Как да се разпознават предсказания, които не са пратени по силата на Божията берекет?

„ Отличително свойство на вражеските предсказания е това, че те постоянно са мрачни, глупави, постоянно предсказват единствено несгоди и постоянно носят единствено едно - разстройване в душата. Ако предсказва някой от Божиите раби по подстрекателство на Светия Дух, то даже и да предизвестяват от време на време за скърби, това се съпровожда с мирни, покайни и съкрушени настроения на душата. “

Източник:
* Преподобный Амвросий Оптинский. Портрет работы неизвестного художника © Архив „ Православной энциклопедии “, bigenc.ru